Срив на чуждестранните инвестиции
Данните за полугодието на Българска народна банка показват системно закъснение в директните вложения в България. Ситуацията очевидно, да не кажем съществено, се утежнява в съпоставяне със същия интервал на предходната година, като от началото на април 2024-а има, въпреки и нерешително, само че непрекъснато понижение (отрицателен прираст).
По-конкретно за първото полугодие на 2023-а директните вложения в страната са били малко над 1 934 млн. евро, а за същия интервал на тази година са едвам 387,8 млн. евро. Това е спад с близо 1548 млн. евро. Основната причина е в внезапното стесняване на реинвестираната облага - с над 1011 млн. евро и на дълговите принадлежности - с 359,4 млн. евро, написа news.bg.
За дълговите принадлежности всичко е ясно - при такава голяма ликвидност и ниски лихви е нелогично, както за банките, по този начин и за другите сдружения, да държат, а още по-малко - да притеглят от майките си, външно финансиране. В доста случаи е даже по-изгодно да погасят взетите по-рано вътрешни заеми. Разбира се, тук приказваме за бизнеса като цяло на национално равнище. В обособени браншове и компании обстановката може да е друга.
Що се отнася до реинвестираната облага, това е въпрос, който буди известно безпокойствие. При облага на банковата система, по данните на Българска народна банка, от 3,4 милиарда лв. (близо 1,74 милиарда евро) за 2023-а, би било редно най-малко една трета от нея - 580 млн. евро, или над 1,13 милиарда лв., да бъде реинвестирана в финансови принадлежности, с цел да поддържа намаляването на риска в кредитирането. А очевидно голямата част от нея е излязла от страната под формата на дивиденти. Вярно е, че като цяло банковият бранш е мощно капитализиран, само че при актуалната кредитна агресия, изключително в жилищното кредитиране, всяка спомагателна финансова възглавница обезпечава доста по-здрав сън освен за мениджърите на кредитните институции, само че най-много за вложителите в банките, чиито пари зареждат въпросния кредитен растеж. Става дума за спестяванията на жителите, тъй като точно те обезпечават банковата свръхликвидност.
По-конкретно за първото полугодие на 2023-а директните вложения в страната са били малко над 1 934 млн. евро, а за същия интервал на тази година са едвам 387,8 млн. евро. Това е спад с близо 1548 млн. евро. Основната причина е в внезапното стесняване на реинвестираната облага - с над 1011 млн. евро и на дълговите принадлежности - с 359,4 млн. евро, написа news.bg.
За дълговите принадлежности всичко е ясно - при такава голяма ликвидност и ниски лихви е нелогично, както за банките, по този начин и за другите сдружения, да държат, а още по-малко - да притеглят от майките си, външно финансиране. В доста случаи е даже по-изгодно да погасят взетите по-рано вътрешни заеми. Разбира се, тук приказваме за бизнеса като цяло на национално равнище. В обособени браншове и компании обстановката може да е друга.
Що се отнася до реинвестираната облага, това е въпрос, който буди известно безпокойствие. При облага на банковата система, по данните на Българска народна банка, от 3,4 милиарда лв. (близо 1,74 милиарда евро) за 2023-а, би било редно най-малко една трета от нея - 580 млн. евро, или над 1,13 милиарда лв., да бъде реинвестирана в финансови принадлежности, с цел да поддържа намаляването на риска в кредитирането. А очевидно голямата част от нея е излязла от страната под формата на дивиденти. Вярно е, че като цяло банковият бранш е мощно капитализиран, само че при актуалната кредитна агресия, изключително в жилищното кредитиране, всяка спомагателна финансова възглавница обезпечава доста по-здрав сън освен за мениджърите на кредитните институции, само че най-много за вложителите в банките, чиито пари зареждат въпросния кредитен растеж. Става дума за спестяванията на жителите, тъй като точно те обезпечават банковата свръхликвидност.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ